Недалече от "Слънчев бряг"

Борислав Скочев

Преди около две седмици в Топлоцентрала гледах спектакъла "Слънчев бряг". Автор и режисьор е Любомир Сапунджиев, сценографията е на Михаела Михайлова, актьорите са Йоана Димитрова и Стефан Саръиванов. Кратка, но въздействаща половинчасова пиеса, документален театър по свидетелства на някои от оцелелите - физически - в ада на Ловешкия концлагер.

Ловешкият концлагер е създаден през октомври 1959 г. след закриването на ТВО "Белене". Закрит на хартия, концлагерът "Белене" е преместен край Ловеч с началниците си, с част от охраната и надзирателите и със 166 от лагеристите в Белене. Една година новият концлагер е под секретното име на ТВО "Белене", от ноември 1960 г. става ТВО "Ловеч", а от август 1961 г. е засекретен и започва да се нарича Трудова група към Окръжно управление МВР - Ловеч. Той е създаден незаконно, защото законовият текст, който позволява създаването на т. нар. трудово-възпитателни общежития (ТВО) - евфемизмът за част от комунистическите концлагери, е премахнат от Указа за Народната милиция през януари 1959 г. Затова и Политбюро одобрява създаването на концлагера негласно и не взима решение черно на бяло. Това съществуване извън закона и без регламент за реда на въдворяване, на ръководство и на контрол довеждат до възникването на най-смъртоносния комунистически концлагер у нас (ако не броим секретния лагер в стария Пазарджишки затвор, в който са убити половината от лагеристите), където жестокостта и дехуманизацията стигат своя апогей, а камионът с труповете на убитите всеки ден пътува до Белене, понякога и два пъти на ден.

Ловешкият концлагер е закрит през април 1962 г., защото Тодор Живков, който още не е укрепил напълно властта си и който всъщност е пряко отговорен за лагера заедно с най-доверения си човек в МВР - заместник-министъра Мирчо Спасов, вижда в сигнала за лагера до ЦК на БКП опит на своите противниците в ръководството на БКП да бъде свален. Но също така защото по своята вътрешна логика една тоталитарна власт не може да позволи приватизиране и произволност на насилието, което тя трябва да упражнява централизирано.

Пиесата "Слънчев бряг" започва с рекламни кадри от курорта Слънчев бряг, открит по същото време като концлагера. Български и чужди туристи с чадъри и плажни чанти минават покрай новите хотели, пекат се и се къпят в морето, вечерят в новите ресторанти. Безгрижни и радостни кадри на хора, които не знаят за другия "Слънчев бряг", в който черепите са разбивани с тояги, а в смъртните актове се вписва като причина за смъртта "слънчев удар". Или ако знаят за лагера, вярват, че това са престъпници, които там се превъзпитават чрез народополезен труд.

Докато на 11 юли от 21 до 23,30 часа чакахме съдията да вземе решението си за мярката за неотклонение на варненския кмет Благомир Коцев и останалите обвинени, със Захари Карабашлиев излязохме от Съдебната палата и минахме по Витошка, където хората се наслаждаваха на приятната лятна нощ. Беше облекчение да напуснем за кратко пространствата на Съдебната палата. Беше напълно ясно, че в този политически процес всичко е предрешено и правните аргументи на шестимата отлични адвокати, че СГС не е компетентният съд и че няма никакви доказателства за вината на обвиняемите освен "една жена каза", няма да бъдат отчетени от съдията.

В книгата си "Капан за контри", Ганчо Савов, който през 1974 г. е осъден на 18 години затвор по скалъпено обвинение, пише за защитата: "При политическите процеси това е една задължителна институция, с която репресивните органи се опитваха да скриват белите си конци и да покажат, че уж процесите се водят без каквото и да било нарушаване на процедурите. ... А всъщност дори при искрено старание това бе една безпомощна институция, на която трябваше да бъдат блокирани всички аргументи, които доказваха невинността на обвиняемия".

Бих препоръчал да видите пиесата "Слънчев бряг", защото е добра. И защото и днес до радостта, забавлението и безгрижието съществува мракът на произвола и беззаконието.

13 юли 2025